Презентацията започвам с уговорката, че със сигурност няма да кажа много нови неща, и че вероятно за някои ще се повторя с колегите. Темата „Енциклопедиите, от които се учим“ е всеобхватна и по нея може да се говори много. Желанието ни е да покажем с това изложение, че „Българска енциклопедия“ е една в много отношения институция, която черпи от световния опит и макар да не може да се съизмерва с енциклопедии с вековни традиции като френската национална енциклопедия „Larousse“, англоезичните „Encyclopaedia Britannica“ и „The Hutchinson Encyclopedia“, руската „Большая энциклопедия“, немските „Brockhaus“ и „Meyer’s Lexikon“, американската „The New Columbia Encyclopedia“ и други от този ранг, тя се стреми да не отстъпва по информационни възможности от тях. Поради това всеки редактор в енциклопедията, работейки над своя раздел се запознава с това, как материалите от неговата област са представени в други енциклопедии, най-вече общи, но и отраслови, а всички заедно обсъждаме начина, по който материалите да добият един цялостен облик и най-пълно и точно да предават информацията до читателя. Разбира се, че в половинвековния юбилей много неща са се променили и най-вече с навлизането на информационните технологии енциклопедиите добиха в съвременността друг вид. Електронните енциклопедии се появиха отскоро, но поради възможностите, които имат като бързо достигане до информацията, завладяха пазара. Има обаче категория читатели, които си остават верни на книгата и „традиционните“ многотомни, еднотомни общи и отраслови енциклопедии все още имат своето не малко пространство на книжния пазар. Големите издателства пускат на пазара доста преводни енциклопедии. Националните енциклопедии обаче са нещо, което всяка една уважаваща себе си държава трябва да притежава. На първо място, защото 30% тя отразява това, което се отнася до страната, в която се издава и отразява световната информация, пак от гледна точка на това, което вълнува читателите в съответната страна. Това обаче не означава, че има субективен характер, тъй като, съставяйки словника на една обща енциклопедия ние редакторите от „Българска енциклопедия“ преглеждаме не малко световни издания, за да се ориентираме в най-актуалната проблематика и да се опитаме да я предадем на нашите читатели. Така във времето колегите от редакция „История“ направиха един преглед на изданието „Chronique de l’humanite“ на „Larousse“. Черпейки опит от това издание те предложиха един съвсем нов прочит на историческите събития още през 1986, когато в нашите издания хронологично се представяха съвсем други системи и категоризации. С този факт искам да подчертая, че редакторите в „Българска енциклопедия“ имат един съвременен подход към представяне на информацията независимо от конюнктурата на времето. Естествено, че сме черпили изключително и предимно опит от руските енциклопедии като най-близки до начин на представяне на фактите в годините, в които бяхме социалистически блок, както и тези на страните от СИВ като Югославия, Полша, Молдова, Румъния, Украйна, ГДР и други. Разбира се, че общите представи за развитието на света спомагаха за това. Идеологическите и отчасти езикови близости имаха свой принос в съставянето на материалите за „Българска енциклопедия“. „Большая советская энциклопедия“ в 30 тома с азбучно подредени статии и „Советский энциклопедический словарь“ бяха като библия за нас. Големият състав от квалифицирани редактори, многото известни учени участващи в изданията на „Советская енциклопедия“ респектираха и бяха добър пример как се правят енциклопедии на академично ниво. Тези енциклопедии станаха основа за излизането на изключително интересни и разнообразни енциклопедични издания в най-различни области на човешкото познание, както и такива с временен информационен характер, като годишници и др. в Руската федерация, от които днес също черпим опит. Днес имаме възможност да избираме между много повече енциклопедии, от които да се учим. През последните години на българския пазар се предлага всичко най-добро от световните енциклопедии. Отпадането на идеологическите бариери, навлизането на интернет и он лайн връзките също допринесоха за един много по-голям информационен обмен по отношение на енциклопедичните ни издания.
„Encyclopaedia Britannica“ днес е едно от най-авторитетните енциклопедични издания в света с повече от 230 години история – тя е най-старата и най-голямата обща енциклопедия на английски език. След поредица от смени на нейните собственици от 1901 г. тя е закупена от американски издатели, като в периода 1902-1909 г. е спонсорирана и от Лондонския вестник „Таймс“; от 1940 г. се издава в Чикаго, САЩ.
Първото издание на „Encyclopaedia Britannica“ е в 3 тома и излиза през 1768-71 г. в Единбург, Шотландия. В следващите издания тя увеличава обема си и печели голям авторитет. Сред нейните прочути издания са: деветото в 24 тома (1875-1889), известно под името „Енциклопедия на учените“; единайсетото в 29 тома (1910-11), в чието създаване участват над 1500 експерти от световен мащаб и където за пръв път традиционно дългите трактати са разделени на по-подробни статии; и петнайсетото последно по ред издание (1974), което е уникално по своята структура и се състои от три части – „Пропедия“ в 1 том, „Микропедия“ в 10 тома и „Макропедия“ в 19 тома, т. е. общо 30 тома. Уникалността на 15-тото издание се състои в това, че е постигнато подреждане на материала по азбучен ред и по тематичен признак, а, от друга страна, са проведени едновременно и двата принципа: справочния – чрез кратки статии с препратки, и образователния – чрез обширни и задълбочени статии. В „Пропедия“ са дадени схема-класификация на научното познание със съответните раздели и подраздели, като в началото на всеки раздел има обзорна статия; индексно число посочва точното място на търсения материал в съответната статия или статии в томовете на „Макропедия“. В „Микропедия“ са дадени кратките статии с препратки чрез индексни числа, а в „Макропедия“ са обширните статии. В създаването на 15-тото издание участват над 4 000 сътрудници (между които много Нобелови лауреати), стотици редактори и повече от 200 научни консултанти от университетите на Чикаго, Оксфорд, Кембридж, Лондон, Единбург, Торонто, Токио, както и от Австралийския национален университет.
От 1974 г. нататък всяка година излизат частично актуализирани допечатки на 15-то издание на „Encyclopaedia Britannica“, като през 1985 г. е извършена основна ревизия. Последният вариант на 15-тото издание от 2005 г. е в 32 тома – 2 тома „Пропедия“, 12 тома „Микропедия“ и 18 тома „Макропедия“, и съдържа над 65 000 статии; то се предлага също в електронен вериант на компакт диск (CD-ROM), както и „он лайн“ срещу абонамент.
В Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ при БАН се следят справочните издания на други издателства и страни и проучвайки техните критерии се опитваме съобразно нашите интереси и възможности да ги прилагаме. След като накратко представихме структурата и методиката на работа на енциклопедия „Encyclopaedia Britannica“ е повече от ясно, че ние не бихме могли да се съизмерваме с такова световно издание, но практиката енциклопедиите да бъдат свързани с големи вестникарски издателства ползваме в момента и тази практика се оказва много добра. От една страна се използва научния потенциал на Академия на науките, от друга медийните възможности на едно такова сериозно и мащабно издателство каквото е издателска къща „Труд“. За практиката да се ползват достиженията на други енциклопедии ще се позовем на проучванията на колегите от редакция „История“ направени през 1986 година по отношение на „Хроника на човечеството“ и „Хроника на 20 век“ на енциклопедичното издателство „Larousse“. На базата на „Хрониката на човечеството“ се констатира, че механичната категоризация в периоди не е най-доброто решение, и че всеки един континент има своето развитие, и това, което важи за Европейското развитие на цивилизацията не може да важи и за Азиатския континент, както не би следвало опростенчески да включват периоди като Ренесанс, Просвещение, Колониализъм, Империализъм, Социализъм и т. н в рамките на точно определени векове и години, тъй като всеки един отделен народ и континент имат своето развитие не винаги съвпадащо със световните процеси вземани за шаблон. Това беше революционна за времето си промяна в подхода към представяне на историческите събития, отразени в нашата еднотомна енциклопедия. Този опит бе приложен много добре в електронното издание на „Българска енциклопедия“, където хронологичната таблица е съизмерима с тези в световните енциклопедии като информация. В „Хроника на 20 век“ се отбеляза стремежа на издателите да възстановят не само чисто историческите моменти, но и чисто човешките. Тя илюстрира богато политическия, спортния, артистичния и театрален живот, най-големите технологически открития и научни завоевания, които са повлияли на всекидневието. В нея са предложени и срещи с известни личности, които са белязали с добро или лошо 20-ят век, за които е предложено да си спомним по един оригинален и любопитен начин. Войни, въстания, политика, спорт, изкуство, мода, кино, наука, сватби, погребения, преговори, процеси, загадки – всичко което е вълнувало човека през миналото столетие е застъпено по един научен, но същевременно и атрактивен начин. Такова издание за съжаление все още „Българска енциклопедия“ не е направила. През тази година излезе отнасящо се до хронологичните събития през изминалото столетие за България, издание, което макар и обявено за уникално, е скучно и не дотам информативно. Знаем, че подобни издания искат освен енциклопедичен опит и много средства, вложени в илюстриране на събитията и това, което единствено засега, считаме, че е под нивото на световните енциклопедии за „Българска енциклопедия“ е в по-слабото илюстриране, въпреки че основните теми са много добре представени в приложенията на еднотомната енциклопедия или още наречено Tout pour tout от 1988 на Доминик и Мишел Фреми, издадено от „А-Я“. В този смисъл електронните енциклопедии имат предимство във визуалното допълване на текстовете. Друго едно интересно проучване е на изданието „Quid“ Робер Лафон и Дружество за енциклопедии „Quid“ в Париж, което частично покрива представата за енциклопедичен речник…, но не съвсем. То е по-скоро енциклопедичен годишник, който се продава в повече от 4500000 екземпляра. Представлява един том и обхваща факти, дати и цифри от всички области. На латински терминът означава „какво“. Първото издание на „Quid“ излиза през 1963. Съдържало е 632 страници с 2,5 милиона знака. Изданието от 1988 година има 1920 страници и 29 милиона знака. Според определението на авторите е методическа енциклопедия, според нашата класификация е тематична. Статиите и данните не са групирани азбучно, а по теми и в рамките на раздели /сектори/. Подобно издание е отпечатано през 2005 в Русия и е наречено „Большая энциклопедия абсолютних и относительних знании“. То се явява нещо средно между „хроника“ и „Quid“ като начин на представяне на информацията и според мен е първи опит за разчупване на модела на традиционните енциклопедични издания. Съдържа уникален сбор от цифри и факти, в които действителността намира най-ярък израз. Задачата е да се предостави на читателя в удобна и систематизирана форма огромен обем от информация от най-различни области на човешкото познание. Съдържа 3 големи раздела: Вселенна с подраздели – Време и пространство. Международна система на единиците, Микросвят, Космос, Земя; Живот и Цивилизация с подраздели – История на човечеството, Философия, Митология, Религия, Естествознание и техническо развитие, Икономика, Държави и народи, Руската федерация. В „Quid“ разделите са 20 – В последния час. Светът. Животът. Науките. Литература. Изкуства. Религии. Франция. Политиката. Държави и територии. Информацията. Обществото. Образованието. Икономиката. Практиката /ежедневието/. Националната отбрана. Финансите. Личностите. Спортът и игрите. Индекс. В раздела „Светът“ има подраздели: астрономия, астронавтика, физическа география, метеорология, демография. Във всеки от тези подраздели има рубрика история на проблема, общи данни, дефиниции. Интересни са таблиците – Космическо право, Космически проекти, Жертви на космически катастрофи, за всички земетресения. „Животът“ е разделен на следните отдели – човешкото тяло, медицината, животните, растенията. Има рубрика за паркове и градини, за домашни животни. Любопитни са таблиците за леворъките хора в света и техните заболявания. В раздел „Наука“ има отдели за математика, физика и химия, системи, мерки за време /часове, часовници, календари/, учени, открития, дружества, награди. Учените са подредени азбучно, по години на раждането. Отбелязани са годините на техния живот и областите, в които работят. Откритията са по теми и години. В раздел „Литература“ има: автори и произведения, отделни литератури, философия, академии, награди, бестселъри, издателска дейност. Много интересни са таблиците за литературни течения и за научнофантастични произведения и автори на научна фантастика. Изкуствата се делят на – пластични изкуства, архитектура, изобразителни изкуства, скулптура, други изкуства – по територии и по жанрове, произведения на изкуството /с цените им/. Любопитна е таблицата за откраднати произведения на изкуството. Останалите отдели са музика, театър, танц и много добре разработен отдел „Кино“. Раздел „Религиите“ широко застъпва видовете религии, светиите, терминология, молитви, има таблица за папи в римокатолическата църква. Раздел „Франция“ е най-голям и се простира на 240 страници. Разделен е на: география, население, история, институции, правосъдие, административно деление. Раздел „Политика“, включва дефиниции на политически теми, международни организации, атентати и др. „Държави и територии“ съдържа информация за вестници, телеграфни агенции, печат, телевизия и радио. Раздел „Общество“ е много интересен – в него може да се прочете за благородническите санове, ордени и медали, франкмасонството, клубове и общества, обръщения към благородници и църковни дейци. В раздел „Образование“ има много полезни данни за учебните заведения /най-стари университети/ и други. „Икономиката“ се дели на: селско стопанство, транспорт, туризъм, енергетика, трети свят, икономически положения. „Практиката“ съдържа абревиатури на най-използвани понятия, знаци, цифри, азбуки, обхваща прехраната, осигуровките, асоциациите, защита на потребителя, семейната икономика, околната среда, семейството, таблица на именните дни, необходими документи, които човек трябва да има, човешките права и свободи, жилището, здравеопазването, социалното осигуряване, трудът, профсъюзите и др. Раздел „Финанси“ обхваща отделите френски финанси, международни финанси, банки, пари, облигации, заплати, цени. В раздел „Личности“ на 4 колони са посочени по азбучен ред известни имена / индексът за техните занимания, националности и пр., години на живот/. В „Спорт и игри“ има данни за спортни и хазартни игри, за спортни резултати и олимпиади. Индексът завършва тома на „Quid“. Таблиците са в изобилие, като формата на отпечатването им е свободна. Поместените портрети, схеми и чертежи са черно-бели, с и без наслови. В изданието има и рекламни материали. Помислено е и за обратна връзка. В края на тома е отпечатан фиш за кореспонденция, който може да бъде откъснат и изпратен със съответната бележка от читателите на изданието. За момента в „Българска енциклопедия“ са използвани отделни моменти от това издание, като таблици и други, но като цяло не е отпечатвано такова. Би могло обаче да се помисли и за такъв тип издание. То не е толкова академично, но пък е много четивно. Класическа енциклопедия е еднотомната „Колумбия“. Тя съдържа повече от 1 милион думи в 15000 статии, 1/3 от които са биографични. Осъвременява се периодично на две години. Текстът е разположен на 943 страници в две колони на страница. Оформлението й се основава на принципи, подходящи за една изчерпателна, но все пак кратка справочна книга. Не са включени термини, които биха съдържали само определение-дефиниция и съответно могат да се намерят в друг речник, както и обзорни статии / напр. Американска литература/ на тема, чиято дълбочина и обхват изключват подходящо разработване в една енциклопедична статия. Информация за такава тема е представена чрез статии от различни нейни аспекти / напр. Е. Дикинсън, У. Фокнър, роман, сатира и т.н./. В случая ние сме заимствали този подход и в нашата еднотомна енциклопедия. Когато аспектите на една по-широка тема поради специфичността си не са така очевидни, след заглавието на статията е даден списък от препратки, които насочват читателят /напр. Образование – виж Обучение на възрастни, Аудиовизуално обучение, Лицеи и университети, Етническо обучение, Детски градини, Открита класна стая и др., както и биографичните Кононт Джеймс, Монтесори Мария и др./, или Модерно изкуство – виж Абстрактен експресионизъм, „Мостът“, Конструктивизъм, Кубизъм, Дадаизъм, Назарейци Постимпресионизъм, Супрематизъм и други. В нашата еднотомна енциклопедия широко са застъпени препратките в обзорните статии и като връзка между по-малките такива. Използваните съкращения са значително по-малко, от тези в нашата еднотомна енциклопедия „А-Я“. Обемът на статиите в „Колумбия“ не винаги е показател за значимостта на термина. Често информацията за личности и теми от еднаква величина е отразена в различни по обем статии. Някои личности имат по-сложен житейски път или приноси в няколко области на човешката дейност, или обяснението на даден технически предмет или някакъв спорен въпрос изисква представянето на няколко гледни точки и т.н. Примерно като съотношение Джеймс Джойс -20 р., Балзак- 11 р., Байрон -20 р., Гьоте – 37 р., Шекспир -66 р., Леонардо да Винчи- 45 р. В музиката Бах -30- р., Моцарт – 40 р., Бетовен -26 р., в наукаата – Айнщайн -27 р., Нютон -24 р., Кант – 36 р. и т.н. в политиката – Линкълн -43 р., Ленин – 46 р., Брежнев -26 р., Митеран – 8 р., Маркс – 25 р. Авторите на статиите не са се придържали към строго определена схема, изложението е твърде свободно. Използват се думи и изрази, които ние считаме като неподходящи за енциклопедичния стил. При биографичните статии има много подробности, включват се и интересни факти от живота, които имат връзка с творческия път на автора. В енциклопедията са включени и значителен брой таблици и схеми, които представят в по-сбита форма информацията и позволяват на читателя да обхване с един поглед взаимообвързани факти, които иначе ще са пръснати по цялото издание или поради ограничения му обем изобщо не са включени. Какви таблици има – Витамини, Балетисти и хореографи, Държави членки на ООН, Библиотеки, Президентите на САЩ, Езиците по света, Олимпийски игри, Национални паркове и др. В случая можем да кажем, че в електронното издание на енциклопедията ние сме се възползвали изключително много от опита на чуждите енциклопедии в правенето на таблици, като сме приложили и свой уникален подход по отношение на българската история и култура. При правенето на общи енциклопедии работата на редакторите от „Българска енциклопедия“ не отстъпва като методика и стремеж с тази на редакторите на големите енциклопедични издания. В библиотеката на научноинформационния център има много енциклопедични издания, които са източник за постоянни справки и сравнения. Личните контакти с чуждестранни енциклопедии също допринасят за проучване и прилагане на най-новите достижения в областта на енциклопедичното дело. Издателството „Гролиър инкорпорейтед“, което подготвя множество многотомни справочници за различна аудитория и на много езици с председател г-н Уолъс Мърей в един материал, отразяващ редакционната политика на неговото издателство се спира на работата на енциклопедичния редактор. Ще се спрем на две основни момента, които са идентични. Това е начинът, по който структурираме сегашната си дейност, а именно всяко едно от нашите издания да имат водещ, постоянната връзка редактор-читател и отчитане на евентуалните пропуски в изданието. Постоянното актуализиране на материалите е също едно от основните задължения в енциклопедичните издания. Редактирането в енциклопедията не е просто работа върху ръкопис. Работата на енциклопедичния редактор е да следи последната информация, отнасяща се до неговите раздели, както и да проверява достоверността на тази информация. Това означава, че енциклопедичния редактор е уникален в своя избор за осъвременяване и това засега все още не е постигнато в компютърните програми. Затова в една истински добра енциклопедия е много важен и съставът на авторите, рецензентите и възможно най-добрите специалисти в областта на всяко човешко познание. Поради това мястото на „Българска енциклопедия“ е именно в БАН, защото именно в тази структура енциклопедичния редактор може да намери най- точния сътрудник за отделите в които работи. Екипната работа в Българска енциклопедия почти повтаря тази на редакторите в „Гролиър“. Финала на този материал завършва с думите на г-н Мърей „Аз вярвам, че редакторските екипи на „Гролиър“, както и в други енциклопедични издателства, винаги се стремят към най-високо качество и са убедени в ценността на това, което правят. Това ни служи като мотивация и вдъхновение да посрещнем ежедневните, ежемесечните предизвикателства, опитвайки се да представим световното знание в ясна, прецизна, добре организирана форма, през време в което скоростта на разширяване на това знание, почти надхвърля границите на човешкото разбиране“. Мисля, че това изречение, може да бъде повторено и от името на „Българска енциклопедия“. А това е доказателство за това, че всички ние в енциклопедията се стремим да приложим най-доброто от световния енциклопедичен опит. Доколко успяваме? Това ще кажат нашите читатели.
Зоя ПАПРИКОВА-КРУТИЛИН
редактор в редакция „Хуманитарни
и обществени науки“
Вельо ЧЕРНИРАДЕВ
редактор в редакция
„Природо-математически и технически науки“,
