Глобализацията в информационните процеси и информатизацията на обществото коренно промениха облика на книгоиздаването. Компютърните технологии позволяват да бъдат създадени съвършено нов тип издания, нямащи аналог в историята на полиграфическото изкуство. Макар че в края на 20 век статистическите данни показват нарастване на покупката на печатни издания, най-вече на периодика и художествена литература, а издаването на вестници и списания е процъфтяваща индустрия, която печели предимно от рекламите, които помества в своите издания, все повече се дискутира проблемът за бъдещето на традиционните печатни издания и съвременните издания на информационни носители – CD-ROM, DVD и онлайн издания. Практиката в развитите страни показва, че най-удачни CD-ROM, DVD и онлайн издания са електронните енциклопедии, биографичните справочници, онлайн електронните публикации на научни списания, бюлетини, статистическа и бизнес информация. Векове наред енциклопедиите излизат като комплект от много томове, докато в началото на 80-те години на 20 век започва издаването им в нов, нехартиен формат – първо използвайки dial-up системи, след това – CD-ROM и дигитални видео дискове (DVD), и накрая чрез Интернет. Съществуват два типа електронни енциклопедии – имащи печатен аналог и такива, които съществуват само в електронен вид. Възможностите за търсене в първия тип енциклопедии не могат да се реализират напълно. В електронните версии на някои от тях има загуба на информация в сравнение с печатния им вариант (карти, статистически таблици, статии). В електронните енциклопедии от втория тип възможностите за търсене са значително по-многообразни (по азбучен ред, по ключова дума, по тематичен раздел), текстовете са снабдени с хиперпрепратки, има възможност за осъвременяване и редактиране, ползвателят на енциклопедията може да добави свой текст и т. н. Основно предимство на електронните енциклопедии е и значително по-ниската им цена в сравнение с печатните издания. Нов етап в развитието на електронните енциклопедии е разпространението на DVD формата, който позволява на оптически диск да се записва невероятно голям обем мултимедийна информация – комбинация от текст, звук, картина, анимация и видео.
От началото на 80-те години Академичната американска енциклопедия Encyclopedia Americana в 21 тома, издавана от Grolier, става първата достъпна онлайн енциклопедия. Потребителите на компютри, набирайки телефонния номер на информационния сервиз, получават достъп до текстовете от базата данни на енциклопедията посредством модем, включен към телефона. През 80-те години успоредно с печатните започват да излизат и енциклопедии в CD формат. Енциклопедиите в този формат са аналогични на печатните издания, но освен текстове съдържат илюстрации и звук. Първата подобна енциклопедия е Academic American Encyclopedia, издадена през 1985 на CD-ROM от Grolier. Тази само текстова версия е допълнена с илюстрации през 1990 и с аудио и видео приложения през 1992 и е известна като New Grolier Multimedia Encyclopedia. През 1989 на CD-ROM излиза Compton’s Multimedia Encyclopedia.
В началото на 90-те години президентът на компанията „Майкрософт“ Бил Гейтс замисля да разработи мултимедийна енциклопедия на CD-ROM и се обръща към най-големите издатели на енциклопедии с предложение да купи техните издания, но получава от тях отказ. Издателите на американските енциклопедии, въпреки присъщия им консерватизъм, добре разбират, че тяхното бъдеще е свързано с електронните версии на енциклопедиите им. Отказът им обаче не спира Гейтс и той намира подходящото издание, като купува правата на не особено авторитетната Funk & Wagnalls New Encyclopedia, която обикновено се продава в супермаркетите на по-ниски цени и големите американски енциклопедии не я приемат сериозно. През 1993 компанията „Майкрософт“ пуска на пазара енциклопедия Encarta – първата обща (универсална) мултимедийна енциклопедия в CD-ROM формат без издаден книжен аналог. Първото й издание включва основно преработеният и допълнен текст на 29-томната Funk & Wagnalls New Encyclopedia (издание 1992), която след няколко години спира да излиза в книжен формат. Само за 1 година са продадени 6 милиона диска на енциклопедия Encarta. През 1997 тя заема 60 % от пазара на CD-ROM енциклопедиите в САЩ. През декември 1997 енциклопедия Encarta е първата енциклопедия, която излиза в DVD формат. Днес Encarta е широко известна в Европа и Азия, където се продават нейни версии на различни езици (немски, френски, испански, холандски, японски). През 1999 Encarta Africana е отпечатана и е една от първите енциклопедии, издадени първо на CD-ROM, а след това като книга.
Encyclopaedia Britannica – най-голямата и най-авторитетна англоезична енциклопедия, пуска своя първи диск през 1995 г., само с текст и илюстрации, без музика и видео; едва през 1998 г. се появява мултимедийна Britannica на CD-ROM. Britannica обаче става безспорен лидер сред онлайн енциклопедиите, пускайки в края на 1997 своя онлайн версия в Интернет Britannica online и своя машина за търсене Britannica Internet Guid.
През 1996-1997 излизат на CD-ROM канадската енциклопедия Canadian Encyclopedia, Columbia Encyclopedia, френската Encyclopédie Larousse Multimédia, Brockhaus Enzyklopädie и др.
Първите електронни енциклопедии в Русия се появяват в средата на 90-те години. Излизат десетки специализирани мултимедийни енциклопедии, докато през 1996 на пазара се появи универсалната Большая энциклопедия Кирилла и Мефодия на CD-ROM. Това е първата мултимедийна енциклопедия на руски език. В основата й е известното печатно издание „Большой энциклопедический словарь“ на издателство „Большая Российская энциклопедия“ (издание 1996). Шест години усилена работа са необходими на големия авторски и редакторски колектив за създаването универсалната мултимедийна енциклопедия „Большая энциклопедия Кирилла и Мефодия“ – едно от най-авторитетните енциклопедични издания в Русия. Създателите допълват 80 000 кратки статии с илюстрации, звук, видеофрагменти, интерактивни карти и анимации. Привлечени са много нови автори, енциклопедията се обновява и разширява ежегодно. Шестото издание през 2002 излиза в три версии – на 2 CD, 8 CD и DVD, и включва 82 000 статии, 5 речника, 18 700 илюстрации и над 30 приложения.
От 2001 започват да излизат и на CD-ROM томовете на популярната полска 30-томна енциклопедия PWN. Кратката полска енциклопедия Mala Encyklopedia PWN A-ZETKA (35 000 статии, 1994), е издадена на CD-ROM през 2001 и се преиздава и разширява всяка година.
Първата българска електронна енциклопедия „Българска енциклопедия А-Я“ излезе в края на 2002 година, няколко месеца след издаването на второто преработено и осъвременено печатно издание. Интелектуалният продукт, включен в двата варианта на енциклопедията – книжен и електронен, е изработен от колектива на научноизследователския център „Българска енциклопедия“ при БАН с научен ръководител академик Евгени Головински. Главни редактори в отделните области, автори и консултанти са изявени български учени и специалисти. Разработката на софтуерния продукт е дело на Софтуерна компания „Сирма“, а издателската и разпространителската дейност се извършват от Книгоиздателска къща „Труд“. Създаването на един такъв уникален за нашата малка страна продукт е свързано с огромни усилия и инвестиции. Подготовката за електронното издание започна успоредно с отпечатването на книгата и беше истинско предизвикателство за колектива на „Българска енциклопедия“. Проучен беше опитът, натрупан от чуждите енциклопедии – Encarta, Britanica, Большая энциклопедия Кирилла и Мефодия и други електронни издания. Но трябваше да се създаде версия на българското издание, електронна енциклопедия за българския читател, която да улеснява търсенето и намирането на информацията, включена в книжното издание на енциклопедията. За да се използва максимално обемът на хартиеното издание, статиите включени в книгата, са написани с много съкращения, което понякога затруднява читателя. Изписването на съкращенията за електронното издание беше първата ни задача, която изискваше и ново езиково редактиране на текста. Една от основните ни задачи беше и определянето на категориите и подкатегориите, в които да бъдат групирани статиите. Те трябваше да отговарят не само на научната категоризация във всяка област на познанието, но и да улесняват максимално търсенето на информация от читателя. Електронното издание позволява включването на по-голям обем информация и илюстрации, затова друга задача беше проверката на препратките, непрекъснатото осъвременяване на текста, набавянето на допълнителни илюстрации, съставянето и редактирането на нови приложения. Амбицията ни електронното издание да излезе на пазара малко след отпечатването на книгата скъсяваше времето за подготовка. Качеството на получения продукт беше напълно удовлетворително, а цената беше почти наполовината на книжното издание. Излязлата в началото на новия век електронна Българска енциклопедия „А-Я“ е адекватна на времето си и е символичен знак за продължаване на добрата енциклопедична традиция в България. Тя е научно-справочно издание, предназначено за широк кръг читатели, незаменим източник на знания, факти и сведения в областта на природно-научните, хуманитарните и обществените науки, литературата и изкуствата.
Едва две години след появата на първата мултимедийна енциклопедия на български език, в края на 2004, излезе второто издание на електронната енциклопедия, значително разширено и осъвременено. То съдържа 32 000 статии и над 10 000 илюстрации – 2000 нови статии и 2500 преработени и разширени статии, 3000 нови илюстрации и карти и триизмерен атлас на света, актуални статистически данни, таблици с полезна информация, мултимедийни и текстови приложения, нови въпроси на интерактивната игра. В изданието са включени над 300 видеофрагмента от български и чуждестранни игрални и научнопопулярни филми, музикални откъси, текстови приложения с избрани кратки откъси от художествени произведения от български и чужди автори и научнопопулярни статии. Значително са разширени възможностите за търсене, като освен по фраза и по форми, читателят може да избере търсене само в заглавията, по категории, с илюстрации, с филми, с бележки, със звуци, с таблици, с маркер, както и комбинирано търсене. В долния край на десния панел на екрана, под пространството, в което е показана статията, се намират поле за задаване на търсене в Интернет и поле за водене на бележки. Всички направени от читателя бележки се пазят и при следващо отваряне на статията, към която са водени, те се зареждат отново в полето Бележки. Освен това има възможност те да бъдат записани в текстов формат и да бъдат използвани за осъвременяване, разширяване и нанасяне на поправки в статиите. В новото приложение Хроника на човечеството под формата на линия на времето са представени най-значимите събития в развитието на обществото, науката и културата на човечество по континенти и отделно за България. Приложението Статистика дава възможност да се сравнят едновременно от две до пет избрани държави по различни статистически показатели.
Особено богато е приложението Галерии. То съдържа разнообразни секции с изображения на различна тематика, обединени в 4 големи групи – Космос, Природа, Човешко тяло, Цивилизации. Галерията Космос включва изображения и информация на планетите от Слънчевата система, различни мъглявини и галактики. В галерията Природа са показани с многобройни снимки и илюстрации различни видове Гъби, Субтропични растения, Безгръбначни животни, Риби, Птици, Бозайници и Минерали, могат да се чуят звуците, които издават около 50 вида животни. Галерията Човешкото тяло има 14 подгалерии (Череп, Дихателна система, Нервна система, Кръвообращение, Скелет, Сърце, Око, Ухо и т.н.). В галерията Цивилизации в отделни подгалерии са показани Храмове на различни култури и религии, Седемте чудеса на света, Въоръжение през вековете, Хроника на значимите технически изобретения от древността до края на 20 век, и шедьоври на Изкуството и архитектурата от различни епохи.
В отделно приложение с обзорни статии и богато илюстрирано е представена България.
Прелом в издаването на електронни енциклопедии поставя глобалната световна мрежова комуникация Интернет в края на 90-те години. Макар че е открит още през 1969, използването му започва през 1989, след въвеждането на световната компютърна мрежа World Wide Web (WWW), която дава възможност да се обработва и пренася мултимедийна информация чрез Интернет. УЕБ предоставя неограничени възможности за достъп до огромен обем хипермедийна информация, свързана помежду си чрез линкове. За да разгледат хипермедийните документи обаче, ползвателите на компютри трябва да имат определен хардуер и софтуер, който поддържа мултимедията – звукови и видео карти, графични операционни системи и компютърни програми. Това са възможностите на новото поколение компютри и операционните системи Windows 98, Windows 2000, Windows XP. Развитието на компютърната техника и технологии в края на 90-те години и създаването на достатъчно мощни компютри и модеми позволяват енциклопедиите да се разработват в онлайн версии, които включват целия текст от техните книжни и електронни версии със значително повече мултимедийни приложения. Пълната версия на онлайн публикациите са свободни за читателите, които имат инсталиран продукт от CD-ROM или DVD, а със свободен достъп са част от ресурсите. (Напр. Encarta online съдържа 68 000 статии, 4500, от които са със свободен достъп). Новата система позволява на редакторите на енциклопедиите да осъвременяват техните издания много по-често, отколкото когато ги публикуват на хартия или на електронен диск. След 2000 година десетки големи енциклопедии са достъпни онлайн и се обновяват непрекъснато с нови термини, илюстрации, карти, мултимедийни приложения.
Събирането на различни електронни енциклопедии на едно място в Мрежата и създаването на информационни и образователни портали с постоянно обновявани и разширявани бази от данни е с неограничени възможности за търсене и намиране на информация. Един от основните елементи на всяка национална образователна стратегия е електронното обучение и работата с Интернет. Почти всички големи електронни енциклопедии имат изградени информационно-образователни портали, които осигуряват достъп до образователна информация на ученици, учители и родители за повишаване нивото на образование и научната квалификация на участващите в учебния процес.
В изпълнение на програмата за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в българските училища от началото на 2005 г. стартира научно-образователният уеб сайт www.znam.bg. Уеб порталът ЗНАМ.БГ е замислен като българската онлайн съкровищница на познанието, неизчерпаем източник на знание в услуга на учащите от всички възрасти. Създаването на портала е съвместно начинание на Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, Софтуерна компания „Сирма“, Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на образованието и науката. На всеки един от 50 000 съвременни компютри, с които са оборудвани българските училища, е предоставено мултимедийно DVD, което включва и електронната „Българска енциклопедия А-Я“, с безплатен едногодишен достъп до всички ресурси на енциклопедичния портал ЗНАМ.БГ. Надяваме се, че тази инициатива на знанието, част от която е и нашият колектив, ще допринесе за изграждането на електронни ресурси на български език в Интернет и ще приобщи българското образование към световното информационно общество.
ЕЛЕНА БЛАЖЕВА
редактор в редакция „Природо-математически и технически науки“,
водещ редактор на Българска енциклопедия „А-Я“
