С наближаването на 2007 година, когато България ще стане част от европейската общност, все повече се говори и пише за бъдещето на националната култура и запазването на нейната идентичност в рамките на обединена Европа. Прогнозите се люшкат от културен изолационализъм до космополитно уеднаквяване и отказ от националното заради „универсалното“. В този аспект особено актуален е проблемът за националните енциклопедии като огледало на културата на една страна и специфичният поглед, който те дават върху на събитията и фактите от световната история и култура. Колкото и добри да са изданията на водещите световни енциклопедии – Ларус, Британика, Брокхауз и др., те не могат да се преведат автоматично и да обслужват българския читател. Сигурни сме, че ако някой иска да получи прецизна и точна информация за България, няма да отвори английска енциклопедия, например, а ще потърси българска.
Глобализационните процеси в европейските страни неминуемо отекват и в енциклопедичните издания. Ще загубят ли своята идентичност националните енциклопедии? Няма ли водещите световни енциклопедични издателства, които държат огромен читателски пазар поради факта, че са написани на глобални езици, да изместят националните енциклопедии? Да наложат своя поглед към събития, културна история, личности, като сведат до минимум материалите, свързани с националните теми.
Въпреки някои песимистични прогнози присъединяването към Европейския съюз ще доведе по-скоро до запазване, а не до загуба на националната идентичност, още повече, че глобализацията на културата е в голяма степен американизация. За запазването й несъмнено важна роля ще играят националните енциклопедии. Процеси, подобни на глобализационните, са протичали и преди, макар и в по-малък мащаб, още в зората на енциклопедичното дело в България. Енциклопедията на братя Данчови черпи идеи и готови материали от „Ларус“, но успява да създаде едно българско издание именно с включването на български материал.
Бъдещето на енциклопедичните издания е свързано с възприемане на новото, новаторското като ценност. Глобалният характер на компютърните технологии обуславя глобалния характер на съвременната енциклопедия като форма. Електронните и он-лайн издания по цял свят използват едни и същи технологии, за да стигнат възможно най-лесно до потребителя, но създават различни издания. В тази връзка, обмяната на информация и технологии между енциклопедичните издателства има някаква граница, зад която съществува опасност тя да се превърне в културен империализъм.
Енциклопедичното дело в България никога не се е развивало изолирано. Още със създаването си „Българска енциклопедия“ установява контакти с чуждестранни енциклопедични издателства. Ползата е взаимна. От една страна „Българска енциклопедия“ като млада институция, без опит зад гърба си, се учеше от чуждите издания, ползвахме техни словници, получавахме материали, представители на енциклопедията на място се запознаваха със спецификата на енциклопедичната работа в отделните страни, с главните редактори, с редакционния състав. Наши редактори посетиха колегите си от съветската енциклопедия, беларуската енциклопедия, украинската енциклопедия, полската енциклопедия, румънската енциклопедия, словашката енциклопедия, узбекистанската енциклопедия, енциклопедията на Германската демократична република. От друга страна ние също се стремяхме да бъдем полезни на колегите си – изпращахме статии и илюстрации за български обекти, консултирали сме словници и материали за нашата страна, предназначени за чужди издания – за БСЭ, многотомната гръцка енциклопедия, Португалската енциклопедия, Британика. С материал, подготвен изцяло от редакторите на Българска енциклопедия, Лайпцигското издателство издаде еднотомна енциклопедия за България. Бяха замислени и съвместни издания, които не се осъществиха – „Енциклопедия на дунавските страни“, „Балканска енциклопедия“ и др.
До 1989 година най-активни са връзките на „Българска енциклопедия“ със съветската енциклопедия. Изпратените словници на многотомното издание Большая советская энциклопедия оказват неоценима помощ при изготвянето на словниците за първата 5-томна обща енциклопедия – Кратка българска енциклопедия (КБЕ), ползва се методическа помощ.
Важен момент от международните контакти на Българска енциклопедия е обмяната на издания. Благодарение на това, ние притежаваме много чуждестранни енциклопедии, изпратени като дар от сродните институции. Само за последната година Българска енциклопедия получи полската и каталонската електронна енциклопедия, справочни издания на естонската енциклопедия, а от години редовно получаваме изданията на хърватската енциклопедия.
И в миналото и днес чрез контактите си Българска енциклопедия се стреми да популяризира България, нейната древна история, култура, съвременното състояние. Обмяната на информация не означава автоматично апликиране на получените материали в поредицата от статии; те се преработват задължително от научните редактори така, че да отразяват безпристрастно фактите и сведенията. В резултат на прецизно подбран словник (списък с включени статии) нашите издания отразяват българския поглед върху събития и факти, свързани с други страни, а чрез обема на материала акцентират върху неговата значимост.
В края на 20 век настъпилите демократични промени у нас и в бившите социалистически страни се отразиха неблагоприятно на чуждестранните контакти на „Българска енциклопедия“. Те бяха прекъснати за дълъг период от време. През 2003 година при посещение на хърватска делегация в София, в която участваха представители на Лексикографският институт „Мирослав Кърлежа“ в Загреб, бе възстановена връзката между енциклопедичните институции в двете страни. Тя датира още от основаването на „Българска енциклопедия“. Година по-късно, след любезната покана на колегите от хърватската енциклопедия, научният ръководител на „Българска енциклопедия“ акад. Евгени Головински и директорът г-жа Снежана Николова, посетиха колегите в Загреб. На срещата бяха обсъдени двустранните възможности за съвместна работа. Възниква идеята да се постави началото на ползотворни контакти от взаимен интерес между двете институции и е подписан документ за сътрудничество. Първите стъпки са направени още следващата година при издаването на електронната „Българска енциклопедия А-Я“. Материалите за Хърватия бяха изпратени и консултирани в Лексикографския институт, а направените бележки веднага отразени в електронното ни издание, което излезе през декември 2004 година.
Едно от най-важните решения, което се приема на среща на ръководствата на Лексикографския институт „Мирослав Кърлежа“ от Загреб и Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ при БАН бе да се подготви и организира среща на европейски енциклопедични институции, чиито издания са написани на т. нар. малки езици, т.е. езици с ограничен ареал на разпростронение, които се използват от сравнително малко хора, за разлика от глобалните езици като английски например. Първата по рода си Международна конференция на енциклопедичните институции, които използват неглобални езици, се състоя от 3 до 6 март 2005 година в Загреб под името „Енциклопедиите около масата“ (Encyclopaedias Around The Table). Присъстваха представители на „Естонски енциклопедични издателства“ от Талин, „Енциклопедия Каталана“ от Барселона, Полското научно издателство „ПВН“ от Варшава, главният редактор на Ирландската енциклопедия, представител на най-голямата ирландска издателска къща „Джил&Макмил“ от Дъблин. Присъствието на посланици, дипломати и представители на министерства, научни и културни институции, както и широкото отразяване на срещата в периодичния печат, радиото и телевизията, подчерта значението на енциклопедиите, написани на т.нар. малки езици, за запазване на културната идентичност на отделните страни в рамките на обединяваща се Европа.
Основните въпроси, обсъждани на конференцията, бяха свързани с проблемите, които стоят пред енциклопедиите написани на неглобални езици, както и изграждане на база за взаимно сътрудничество и контакти. Бяха проведени задълбочени дискусии и интересен форум за обмяна на полезна информация между участниците.
Срещата беше организирана в три сесии. Първата сесия бе посветена на представяне на участващите институции. Всяка от участничките бе подготвила видеоматериал за историята на институцията и вътрешната организация; официален статут; финансиране; начини за разпространяване на изданията; организация на енциклопедичния проект (брой на персонала, професионални експерти – външни сътрудници); списък на изданията. Втората сесия бе посветена на общите енциклопедии. Обсъдиха се въпроси, свързани със структурата на словниците; съотношението на националните и общите статии; източниците за информация; позоваването на специфични (характерни) чужди енциклопедии в съответната област. Третата сесия очерта плановете за коопериране и развитие на институциите в бъдеще, вътрешно институционалното коопериране (обмяна на информация, текст, илюстрации, общи проекти и експерти). Бе засегнат и въпросът с новата медийна среда – електронните и он-лайн издания. Научноинформационният център „Българска енциклопедия“ представи с успех новото си електронно издание „Българска енциклопедия А-Я“ (ІІ издание). С голямо удоволствие трябва да отбележим, че нашата енциклопедия бе посрещната с подобаващ интерес от участниците в конференцията и по нищо не отстъпваше на представената каталонска електронна енциклопедия, която има над 10 години опит в електронните издания.
Много обстойно бе разгледан въпросът за бъдещето на енциклопедиите на малките езици и на срещите около кръглата маса. Присъстващите на срещата енциклопедични институции се обединиха около мнението, че националните енциклопедии, написани на неглобален език и като следствие – с ограничен пазар на продукцията си, трябва да са поставени в равностойно положение с енциклопедиите, написани на глобален език. Те трябва да получат финансова подкрепа от държавните и европейските институции, която да подпомогне развитието новите технологии за разпространение на енциклопедичната информация, изданията им да навлязат широко в училищата и университетите, да са достъпни за жителите на съответната страна наред с енциклопедиите и справочните издания, написани на глобален език.
Участниците взеха решение да обменят помежду си материали за изданията си (текст, илюстрации, карти, публикации и др.), да участват в общи проекти от взаимен интерес и да потърсят начини за популяризиране и подкрепа на енциклопедичните издания на неглобалните езици. Всички делегати ентусиазирано препоръчаха сътрудничеството да продължи и в бъдеще.
На конференцията се прие заключителен документ (на английски език). Ето някои извадки от него:
|
Първа задача би трябвало да бъде събирането на база данни за всички енциклопедични издателства в Европа и по-специално за тези, които ползват неглобални езици. Целта е да се постави енциклопедичната дейност и енциклопедичните институции, работещи с т.нар. малки езици, в равностойно положение с енциклопедиите, написани на доминиращите езици, както от района, така и в света. |
|
Следващата задача ще бъде да се укрепват позициите на малките езици и изданията, написани на тях, в рамките на господството на все по-широко разпространяващите се информационни технологии, които от една страна облагодетелстват, но от друга застрашават малките култури. |
|
Енциклопедичните институции трябва да станат по-активни в представяне същността на тяхната работа. Да се подеме кампания сред държавните и образователните институции за разясняване на изключителната важност на националните енциклопедии и те да бъдат разглеждани като важен приоритет на страната. Националните енциклопедии, написани на малки езици, отразяват културното развитие и формират регионалната идентичност на съответната страна, показват културното разнообразие и представят важна гледна точка на личностното възприемане на информацията във времето на все по-застрашително глобализиращата се интелектуална и образователна среда. |
|
Конференцията препоръчва на Европейските институции и на националните правителствени и образователните институции:
|
В момента инициативната група на „малките“ енциклопедии, обединени около кръглата маса, подготвя он-лайн справочник на енциклопедичните издателства, като идеята е да се привлекат и други издателства, специализирани в направата на енциклопедии на неглобални езици. Българска енциклопедия е попълнила необходимите формуляри. Има идея да се отпечата и книжен вариант на справочника, който да се изпрати до съответните европейски културни и държавни институции. Следващата среща на енциклопедичните институции ще отчете направеното и ще набележи насоките за бъдещото сътрудничество. Надяваме се, че Научноинформационният център „Българска енциклопедия“ ще получи финансова подкрепа от съответните институции, за да организира срещата и да бъде неин домакин.
Таня КАДИЙСКА
завеждащ редакция „Природо-математически
и технически науки“
