Уважаеми господин заместник-председател на Българската академия на науките,
уважаеми академик Головински, драги гости, скъпи колеги,
Вече 50 години Българска енциклопедия при БАН провежда своята научна, просветителска, образователна и популяризаторска мисия като създава най-авторитетните български енциклопедии и справочни издания. Историческата съдба на държавата ни – 5 века да е под чуждо робство, прекъсва богатата книжовна дейност на страната ни. Докато в Западна Европа още в началото на 17 век започва съставянето и издаването на съчинения под името енциклопедия, в България първата обща енциклопедия – Енциклопедически речник, дело на 30-годишния труд на Лука Касъров, излиза едва в края на 19 – началото на 20 век – през 1899-1907 г. Популярната и днес Българска енциклопедия „А-Я“ на братята Никола и Иван Данчови е първата илюстрирана обща енциклопедия в България и излиза от печат през 1936 г. Научноинформационният център „Българска енциклопедия“ е наследник и продължител на делото на братя Данчови както с името си – „Българска енциклопедия“, така и с целите си – да поднася на читателите точни факти и данни, та дори и с това, че Иван Данчов е един от първите редактори в новосъздадената Българска енциклопедия при БАН.
През 1955 г. с Разпореждане на Министерския съвет № 753 от 26 май е създадено специализирано звено към БАН – сектор Българска енциклопедия, за „написване и издаване на Кратка българска енциклопедия“. Решението е взето по предложение на тогавашния председател на БАН акад. Тодор Павлов, направено с доклад Р-18-82 от 25 април 1955 г. Министерският съвет разпорежда „Българската академия на науките до края на 1958 г. да осигури написването и издаването на Кратка българска енциклопедия в 2 тома, като за целта направи необходимото за подобрение и разширение на сектор Българска енциклопедия. В изпълнение на Разпореждането на Министерския съвет е сформиран неголям екип от служители на БАН. Акад. Тодор Павлов ръководи лично организирането на работата. Много скоро става ясно, че при липсата на какъвто и да е опит за това как се правят енциклопедии е необходимо да се състави екип от специалисти и редактори, които да проучат световния опит в енциклопедичното дело. Ясно е, че поставеният срок за завършване на Кратка българска енциклопедия до 1958 г. е неизпълним, ясно е, че е нужна сериозна подготовка и натрупване на опит. Всъщност същинската работа по енциклопедията започва след 1958 г. Като начало е установена връзка с издателство „Советская энциклопедия“, получени и проучени са словниците и методическите указания на Большая советская энциклопедия. Така без никакъв опит, но с голям ентусиазъм започва създаването на Кратка българска енциклопедия. Неин главен редактор е акад. Владимир Георгиев, членове на главната редакция са видни български учени. Само за няколко години авторите, консултантите и редакторите – около 1500 учени и специалисти от БАН и висшите училища, представители на културни учреждения, обществени организации и др. институции, подготвят ръкописа на първия том, който излиза от печат през 1963 г. Петият том завършва поредицата през 1969 г.
Кратка българска енциклопедия съдържа 25 000 статии, илюстрирана е богато – 7472 снимки, чертежи, схеми, карти. Материалът за България е около 1/4 от съдържанието на енциклопедията. Дори днес, след толкова години, достойнствата на първата академична енциклопедия са видими – въпреки липсата на опит авторите и редакторите са успели да поднесат на читателите професионално направено четиво – достоверна и богата информация, добре структурирани статии, богато илюстриране, добро полиграфическо оформление. С подготовката на Кратка българска енциклопедия се изграждат първите професионални енциклопедични редактори, преминали през целия процес на създаване на енциклопедията.
Няма училище, в което да се подготвят енциклопедични редактори. А енциклопедията е колекивно дело, което се подчинява на правила, градени дълги години – от времето на Просвещението в Западна Европа, когато са създадени първите енциклопедии, до днес. Спецификата на енциклопедичната работа изисква от редакторите не само добри познания в областта, в която са специалисти, но и широка обща култура, отлично владеене на българския език, на чужди езици, на енциклопедичните правила, за да могат от разнородния по стил авторски материал да създадат единен ръкопис с балансирани статии, обвързани чрез системата на препратките, за да може читателят да получи най-пълна и точна информация по интересуващия го въпрос и то по най-достъпен и лесен начин и на най-добър български език. Тези умения се придобиват с много труд и желание в процеса на работа по не едно издание и като се ползва натрупаният опит от дългогодишните енциклопедични редактори в Българска енциклопедия. Всъщност училището за енциклопедични редактори е наистина Българска енциклопедия. С уважение искам да спомена имената на първите енциклопедични редактори, които за щастие работиха дълги години в Българска енциклопедия – някои от създаването й до пенсионирането си, и предаваха опита си на по-младите колеги: Хр. Крушев, Ем. Иванова, С. Бакърджиева, Г. Попов, Г. Батаклиев, П. Владев, Д. Петкова, Н. Стефанова, Хр. Тилев, М. Минков, Т. Смилова, Е. Балючева, Ив. Баева, С. Сретенов, М. Манолов, Е. Пеовска, М. Глушкова.
През следващите години продължават развитието и успехите на Българска енциклопедия. 70-те и 80-те години на миналия век са едни от най-успешните й години. На основата на Кратка българска енциклопедия е подготвена и излиза от печат през 1974 г. еднотомната обща енциклопедия „А-Я“. Основната съставителска работа е извършена от редакторския колектив на Българска енциклопедия под ръководството на главния редактор акад. Владимир Георгиев. Енциклопедията съдържа 21 337 кратки, но много информативни и добре структурирани статии, 2375 снимки, рисунки и чертежи, карти, таблици, приложения. Тази енциклопедия преживя премеждието да бъде „арестувана“ – поради реакцията на Югославската страна заради статията за тогавашната Съюзна република Македония томът беше спрян от продажба. След известно време с благословията на Т. Живков беше пусната на пазара, без да се променя статията за Македония, и имаше голям успех.
Основното издание, върху което Българска енциклопедия работи през 70-те и 80-те години, е националната 7-томна енциклопедия „България“. Главни редактори са акад. Владимир Георгиев и акад. Ангел Балевски. Посветена е на 1300-годишнината на българската държава и съдържа максимално пълна и обобщена информация за България. Енциклопедията е първото и единствено по рода си издание с общонационален характер. Събран е и е систематизиран огромен фактически материал за всичко съществено, сътворено от българския народ през 13-вековното му развитие. Проследена е многовековната история на българите, представени са материалната и духовната култура на страната и приносът на България в световната култура. Показани са красотата и многообразието на българската природа. Енциклопедия „България“ съдържа много биографични статии за исторически, обществени, научни, културни, стопански и други дейци, оставили трайна диря в многовековния живот на народа, за българи, свързани с историята на други народи и за чужденци, чиято дейност е тясно свързана с България. Използвани са монографии, архивни документи, статистически данни, сведения от общини, читалища, музеи, архиви, библиотеки, от отделни лица. Извършена е огромна събирателска дейност от редакторите на Българска енциклопедия. Енциклопедия „България“ е наистина един неизчерпаем извор на информация за страната ни. Тук бих искала да обърна специално внимание на това, че всяка енциклопедия е огледало на своето време, отразява особеностите на своето време и остарява със своето време. Наред с безспорните си достойнства енциклопедия „България“, както впрочем и Кратка българска енциклопедия и енциклопедия „А-Я“, в част от статиите си са подчинени на наложената от времето, в което са създадени, идеологизация. Но въпреки това и днес енциклопедия „България“ е ценна справочна книга със събраната в едно издание огромна по обем и многообразие информация за страната ни.
Първият том на енциклопедия „България“ излиза от печат през 1979 г., шестият – през 1988 г. – с много добра ритмичност за многотомно издание. Седмият (последният) том е завършен през 1989 г. От една страна настъпилите промени в началото на 90-те години налагат известна преработка и осъвременяване, за да бъдат отразени най-съществените промени в социално-икономическия и духовния живот на страната, от друга страна вече готовият том не може да бъде изцяло променен, защото завършва поредицата от вече излезлите 6 тома и трябва да запази основният замисъл на изданието. Чуват се гласове томът изобщо да не бъде отпечатван. Редакторите от Българска енциклопедия положиха усилия за най-необходимото осъвременяване и обновяване на съдържанието. В Допълнение към тома бяха включени осъвременяване, допълване и коригиране на вече публикуваните в шестте тома статии, бяха включени нови статии, например статия за трудово-възпитателните общежития, известни като лагерите, създадени след 9 септември 1944 г., за полярните експедиции на българските учени и др. Тук бих искала да благодаря на акад. Иван Юхновски и на акад. Евгени Головински за настояването и подкрепата томът да бъде отпечатан. С финансовата подкрепа на Националния дарителски фонд „13 века България“ той се появи на книжния пазар през 1996 г.
През 70-те и 80-те години Българска енциклопедия подготвя и първите академични специализирани енциклопедии – Селскостопанска и Физико-математическа и техническа енциклопедия. И в двете енциклопедии се прави успешен опит за утвърждаване на единна терминология в съответните области на науката.
Селскостопанска енциклопедия е научно-справочно издание, което отразява постиженията на световната и българската селскостопанска наука и приложението й в практиката. Главни редактори са акад. Христо Даскалов и акад. Кирил Братанов. Представени са почти всички растителни и животински видове, обекти на селското стопанство, дават се сведения за селскостопанската техника, хидротехниката и мелиорациите. Първият том на енциклопедията излиза от печат през 1984 г., вторият – през 1987 г. За съжаление третият том, който беше готов за печат и изцяло набран през 1990 г. поради настъпилите промени и поради липса на средства не можа да бъде издаден. До днес ние сме в дълг към читателите на Селскостопанска енциклопедия.
Физико-математическа и техническа ециклопедия е първата българска научно-техническа енциклопедия. Главни редактори са акад. Б. Петканчин и член-кореспондент Павел Марков. Представени са основните съвременни знания и постижения в областта на математиката, физиката, астрономията, геофизиката, геодезията, химията, геологията и техническите науки. Изданието има за цел да популяризира тези знания в достъпна за широк кръг читатели форма, да даде или да припомни на специалиста допълнителни знания извън специалността му. Първият том е завършен през 1982 г., но излиза от печат едва през 1990 г. Вторият том е завършен през 1988 г. и след осъвременяване излиза от печат през 2000 г. с финансовата подкрепа на фондация „Еврика“. Третият том е пред завършване и ще бъде издаден от Академичното издателство през следващата година. От средата на 80-те и особено през 90-те години става все по-трудно издаването на енциклопедии – вече намаляват или напълно липсват централно отпуснати финансови средства за подготовката на ръкопис и отпечатването на енциклопедиите.
Пример за това колко бързо и качествено може да се подготви издание от 976 печатни страници – при това на английски език и богато илюстрирано, когато има осигурено финансиране и добра организация, е енциклопедията Information Bulgaria – съвместно издание на БАН (подготвено от Българска енциклопедия) и издаделство Pergamon Press. Но това издание беше поръчано от тогавашното правителство. Само за няколко месеца през 1984 г. е завършена редакционно-съставителската работа и енциклопедията излезе от печат през 1985 г.
Примери за това колко трудно може да бъде отпечатан готов ръкопис има значително повече – вече споменатите Селскостопанска и Физико-математическа и техническа енциклопедия и особено новото издание на еднотомната обща енциклопедия „А-Я“, върху което започна работата още в средата на 80-те години. Въпреки че ръкописът беше готов през 1990 г., той не можа да бъде публикуван до края на 1998 г. Времето беше трудно както за цялата ни страна, така и за Българската академия на науките и съответно за Българска енциклопедия и за Академичното издателство, което дотогава издаваше всички наши енциклопедии. Нямаше осигурени финансови средства за заплащане на авторски хонорари, предпечатна подготовка и печат. Тогавашният директор на Академичното издателство категорично отказа да издаде вече готовите ръкописи на четири наши енциклопедии. Информацията остаряваше, редакторите непрекъснато осъвременяваха текста, но той отново остаряваше, без да има възможност да бъде публикуван. Атмосферата за творческа работа беше тягостна. С желание да промени създалото се положение и с много упоритост редакторският колектив успя сам да подготви и да осигури с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество“ отпечатването на енциклопедия „Нобелови лауреати“, която излезе от печат през 1994 г. – единственото издание на Българска енциклопедия, публикувано през периода 1990-1998 г.
В началото на 1997 г., след 5-6 години на безизходица, успяхме да намерим възможност да излезем от кризата – след успешни преговори с Книгоиздателска къща „Труд“ подписахме договор за издаване на енциклопедия „А-Я“. С особена благодарност се обръщам към г-н Борислав Чалъков – заместник генерален директор на БТА, и към г-н Никола Кицевски – управител на КК „Труд“, които повярваха във възможността на Българска енциклопедия да предложи на читателите една съвременна енциклопедия и въпреки рисковете на времето – преходен период, обедняване на хората, да ни съдействат за издаването на енциклопедия „А-Я“. Задължени сме много и на акад. Евгени Головински, който от 1996 г. е главен редактор на енциклопедия „А-Я“, и оттогава е винаги с нас и с големия си опит и ерудиция, с голямата си отзивчивост е човекът, големият учен, на когото за всичко и винаги можем да разчитаме. Благодаря и на акад. Иван Юхновски и на проф. Наум Якимов за подкрепата и съдействието при воденето на преговорите с КК „Труд“. След сключването на договора с КК „Труд“ започна огромна работа по осъвременяването и подготовката за печат на енциклопедията. За по-малко от две години целият ръкопис беше редактиран отново – бяха включени нови статии, статиите в цели отдели, особено в обществените науки и икономиката, бяха написани отново, включени бяха много нови илюстрации, таблици и приложения, карти. Тази огромна работа беше свършена в много трудни условия – остарял текст, набран на пишеща машина, без нито един компютър и без никакви финансови средства, след драстично съкращение на щата, което наруши технологията на работа. Но с голям ентусиазъм, упоритост и професионализъм успяхме въпреки трудностите да направим всичко възможно за успешното завършване на тома. Помогна ни и главният редактор – акад. Головински прегледа ръкописа за няколко месеца и с активното си участие допринесе за усъвършенстването му. Цялата предпечатна подготовка – компютърен набор, обработка на илюстрациите и страниране беше извършна в К „Трд“ и края на 1998 г. енциклопедията излезе на книжния пазар под името Българска енциклопедия „А-Я“. Появата й се превърна в събитие в културния живот на страната. Българската културна общественост, читателите отдавна очакваха еднотомната обща енциклопедия. Огромният читателски интерес предизвика неколкократно увеличаване на тиража на първото издание (достигна 17 000 екземпляра), последваха второ допълнено и осъвременено издание през 2002 г. – около 30 000 статии, 3000 илюстрации, 350 таблици, карти, цветни приложения (тираж 4500 екземпляра) и трето осъвременено издание през 2005 г. (тираж 2000 екземпляра). С издаването на Българска енциклопедия „А-Я“ настъпи истински прелом в работата на Българска енциклопедия. Благодаря на екипа от КК „Труд“ за коректното и отговорно сътрудничество. Даваме си сметка, че: първо – заеха се с едно наистина трудно издание в преходно време, когато не беше ясно как ще бъде посрещнато от читателите, второ – поеха за своя сметка цялата предпечатна подготовка, печат и разпространение, трето, четвърто – мога да изреждам още подробности от съвместната ни работа, но мисля, че най-главното беше, че повярваха в достойнствата и потребността от тази книга, че бяха изключително коректни както по време на подготовката на изданието, така и след излизането му от печат и разпространението му. Съвместната ни работа с КК „Труд“ стана основа за по-нататъшното ни успешно развитие – от една страна видяхме плода на своя труд, високата му оценка от културната ни общественост, от друга – средствата, които получавахме от продажбата на енциклопедията ни позволиха да стъпим отново на крака и да продължим работата по новите си издания в много по-благоприятна обстановка – успяваме да изплащаме авторски хонорари на нашите сътрудници, изградихме компютърна мрежа от 25 компютъра – днес работата на редакторите е напълно компютъризирана.
Спрях се по-обстойно на съвместната ни работа с КК „Труд“, защото наистина високо ценя коректността на нашите партньори, защото успяваме да осъществим съвместните си идеи и да сме поне с една крачка пред другите. Заедно, но вече с още един партньор – Софтуерна компания „Сирма“, направихме първата електронна обща енциклопедия на български език – през 2002 г. престижното книжно издание на Българска енциклопедия „А-Я“ излезе в модерен електронен вид, за да продължи най-доброто от традициите и да постави началото на енциклопедиите на 21 век. През 2004 г. излезе второто допълнено, разширено и осъвременено издание на електронната Българска енциклопедия „А-Я“. Максимално са използвани възможностите, които дава новата електронна форма. Енциклопедията съдържа 32 000 статии, които освен в азбучен ред са категоризирани в 700 категории и подкатегории в различни научни области. Чрез хипервръзки търсимостта е улеснена до такава степен, че четенето се превръща в безкрайно пътуване до дълбините на човешкото познание. Енциклопедията е богато илюстрирана с около 11 000 цветни и черно-бели илюстрации, над 300 таблици и атрактивни мултимедийни приложения, има 360 аудиооткъса, над 300 видеофрагмента, над 140 откъса от литературни произведения и научнопопулярни статии. Атласът предлага виртуално пътуване до всяка държава, представена както с атрактивна релефна карта, така и с информация за държавното устройство, природата, историята, стопанството и със статистически данни по 34 показателя. Хрониката на човечеството е с изключително богато съдържание и представя около 10 000 най-значими събития в развитието на обществото, науката, културата в света и отделно в България. Няма съмнение, че оттук нататък всички наши издания ще излизат освен като книги и в електронен вид. Не мога да не спомена добрата работа на екипа от програмисти от СК „Сирма“, които създадоха софтуера за електронната Българска енциклопедия „А-Я“. Трябва да отбележа завидната способност на партньорите ни от СК „Сирма“ да работят в екип – творчески, модерен и изпълнителен, както помежду си, така и с редакторите от Българска енциклопедия. Огромният обем на енциклопедията, разнородните задачи и кратките срокове бяха голямо предизвикателство, което заедно преодоляхме по най-добрия начин.
Заслужава да отбележа още едно наше издание, което се различава както по тематика и оформление, така и по своята съдба от другите наши издания – илюстрованата енциклопедия „Традиционен български календар“. Една много красива енциклопедия – албум, на български и английски език, с главен редактор ст.н.с. Маргарита Василева. Енциклопедията има за цел да запознае читателите с цялото културно богатство, което може да се покрие с понятието българска календарно-празнична обредност. Описанието на традиционните празници е допълнено с информация за православния християнски календар, кратко житие на светеца патрон на празника или християнската легенда, свързана с този ден, което ориентира донякъде в сложната връзка между езичество и християнство. Това интересно, красиво и представително издание излезе от печат през 2002 г. на български език и през 2003 г. на английски език, но за съжаление не получи развитие поради некоректността на издателя – издателство „Вион“ от Пловдив, и е пример как едно чудесно издание не може да намери мястото си на книжния пазар поради непочтеността на издателя и разпространителя.
В сътрудничество с КК „Труд“ и СК „Сирма“ през 2005 г. отбелязахме още един успех чрез изключително полезно дело – създаването на образователния портал Znam.bg – първи опит в България за създаване на национална мрежа от знания, в основата на които стои Българска енциклопедия „А-Я“. Порталът е предназначен преди всичко за училищата – със съдействието на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката са осигурени 50 000 безплатни лиценза за училищата. Разбира се Znam.bg може да се ползва и от всеки любознателен гражданин срещу минимална такса. Порталът непрекъснато се развива и усъвършенства и с участието на Българска енциклопедия.
Всички наши по-нататъшни планове са тясно свързани с разширяването и подобряването на дейността ни, с продължаването на изпълняваната и от нас просветителска мисия на БАН не само да създава наука, но и да я разпространява широко и в достъпна форма. Предстои излизането от печат на специализираната енциклопедия „Лечебните растения в България“ с главен редактор проф. Стефан Николов, която подготвихме с Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София, предвиждаме през следващата година на книжния пазар да се появят еднотомната национална енциклопедия „България“ с главен редактор акад. Васил Гюзелев и третият том на Физико-математическа и техническа енциклопедия. Работим и над обща тритомна енциклопедия, имаме още идеи, над осъществяването на които работим. Сигурна съм, че ще завършим успешно и тях.
Като имам предвид опита ни от съвместната ни работа с различни издателства отново искам да подчертая колко важни са за нас коректните отношения и сключването и изпълнението на взаимноизгодни договори с тях. Договорите, които сключваме с издателствата осигуряват финансирането на нашата дейност. Те съответстват вероятно на договорите, които институтите на БАН сключват с външни институции за разработване и финансиране на различни проекти. Тъй като Българска енциклопедия няма никакъв друг източник на финансиране, трябва да продължим да търсим най-изгодните възможности за съвместна работа с издателствата.
С особена благодарност отбелязваме предложението на Председателя на БАН акад. Иван Юхновски и Решението на Общото събрание на БАН за утвърждаването на статута на Българска енциклопедия от 1 януари 2003 г. като самостоятелно специализирано академично звено – Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН. Утвърждаването на новия статут допринесе за още по-успешно развитие на дейността ни.
През всичките години от създаването си до днес Българска енциклопедия поддържа и развива успешно сътрудничество с институции, които също подготвят енциклопедии. Тази дейност е сред основните ни задачи – с наша помощ бяха подготвени няколко регионални енциклопедии – в Ловеч, Кюстендил, Благоевград („Пирински край“), наши колеги участваха в съставянето на Кирило-методиевската енциклопедия, Икономическата енциклопедия, енциклопедичния справочник „Българисти на ХХ век“ и много други. В Българска енциклопедия се подготвят материали за България, предназначени за чужди енциклопедии или за българските посолства в чужбина и за чуждестранните посолства в България.
Успешно е и сътрудничеството ни със сродни институции в чужбина. В помощ на току-що създадената Българска енциклопедия е Съветската енциклопедия, по-късно са установени контакти с Полската, Словашката, Украинската, Румънската, Беларуската, Узбекистанската, Гръцката, Португалската енциклопедия, енциклопедията на ГДР. В последните години активно си сътрудничим с Полската, Каталонската, Естонската, Ирландската и особено с Хърватската енциклопедия. Обмяната на информация с чуждите енциклопедии е много важна – от една страна ние им предоставяме материали за България, популяризираме нашата страна в чужбина и осигуряваме най-достоверно отразяване на историята, културата, науката на България в чуждите издания, от друга страна е важно да получим най-точна информация за съответната страна, за да я отразим в нашите издания. Всички, които ползват справочна литература, са се сблъсквали с разминаването на информацията за едно и също събитие или личност в различни справочници. Това е труднопреодолимо препятствие и за нас – на кого да вярваме, как да намерим най-точната информация? Освен чрез консултации с водещи специалисти в дадената област, ние търсим изход от проблема като се опираме на информацията, посочена в съответната национална енциклопедия.
И тук бих искала да обърна внимание на още един въпрос – нужно ли е малка България да издава свои енциклопедии, като могат да ползват големите чужди енциклопедии – Ларус, Британика, Брокхаус, Голямата руска енциклопедия и др., които са с дълголетни традиции и с много по-големи възможности от българските издатели. Смятам, и това не е само мое мнение, че всяка енциклопедия – голяма или малка, е ценна с информацията, която съдържа, всяка със своята специфика, със своя поглед към събитията и явленията в този свят. Но всяка национална енциклопедия, включително българската, за разлика от чуждите – преводни или в оригинал, дава своята национална гледна точка, информацията за страната е много по-богата и значително по-точна. Енциклопедиите на БАН, създадени от Научноинформационния център „Българска енциклопедия“, са резултат от опита, натрупан с годините, от труда и усилията на висококвалифицирани автори и редактори, с ясното съзнание за отговорността, че енциклопедиите на БАН трябва да бъдат на високо академично ниво, да дават достоверна, пълна и обективна информация – просто да са най-добрите, и да печелят доверието на читателите. И в подкрепа на това, колко важно е да имаме добри български енциклопедии, ще си позволя да цитирам думите на автора на първата съвременна българска енциклопедия „Енциклопедически речник“ Лука Касъров, казани през 1898 г. и запазили актуалността си и до днес:
„…Тия понятия са толкава многобройни и разнообразни, че и най-честитата памет не може всякога да си припомни точно и бързо всяко едно. Всекой читател, малко или много образован, има нужда навремени да се справя за някое събитие, личност, дата, термин с една или друга книга. Не всякой има ли под ръка всички потребни за тая цел книги, па и всякога има ли време за едно кратко сведение да рови разни ръководства, днес едно, утре друго, или да ходи в градската библиотека да са справя с една енциклопедия, ако там има такава и ако той владее езика, на който е написана, защото ние нямаме наши си енциклопедии…Па и може ли да се чака една енциклопедия, издадена за другоземни читатели, да дава за български работи сведения, каквито български читатели биха желали? Очевидно е, прочее, че ние имаме нужда от една наша си справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни осветлява с обилна светлина по всички предмети. …Добре е да се помни, че речникът е книга за всички и, че каквото се вижда лесно на един, мъчно е за други. Оттука се явява потреба да се обясняват понякога неща, които на някого би се сторило, че нямат нужда от обяснение…“.
С особена гордост бих искала да спомена отличията, които Българска енциклопедия е получила за своята дейност. През 1981 г. Държавният съвет удостоява Българска енциклопедия с орден „Кирил и Методий“ І ст. „за постигнати значителни резултати в развитието на енциклопедичното дело в България и във връзка с 25 години от създаването й“. Работата ни беше високо оценена и от Ръководството на БАН през 2002 г. Българска енциклопедия беше наградена с почетния плакет на БАН „Марин Дринов“ „за изключителни приноси в развитието на енциклопедичните издания, свързани с просветителската дейност на БАН и издаването на второто издание на Българска енциклопедия „А-Я“. Разбира се голяма награда за нас са доверието и признателността на нашите читатели.
И накрая позволете ми да благодаря на Ръководството на БАН и лично на Председателя на академията акад. Иван Юхновски за подкрепата и вниманието към нашата работа, на нашия научен ръководител акад. Евгени Головински за неговото активно участие в нашата работа и за безспорния му принос за успеха ни през последните години, на главните редактори, членовете на главните редакции, авторите и консултантите на нашите издания за тяхната отзивчивост и неоценим принос за актуалността и достоверността на информацията в нашите енциклопедии, на партньорите ни от КК „Труд“ и СК „Сирма“ за доверието към нас и коректността, с която работим вече близо 9 години, на Академичното издателство „М. Дринов“ за дългогодишното ни сътрудничество, на нашите бивши колеги, от които се учихме, и разбира се на колектива на Българска енциклопедия, на всички колеги, с които преодоляхме трудностите от началото на 90-те години и заедно продължаваме с възрожденско чувство просветителската си мисия. Благодаря на многобройните ни читатели за доверието към нас, за отзивите, които непрекъснато ни изпращат и така ни помагат да направим по-добри нашите енциклопедии. Благодаря и на всички вас, които с присъствието си в тази зала ни подкрепяте да продължим да развиваме енциклопедичното дело в България. Благодаря.
