blue-book-icon

Отзиви

Енциклопедия "Свещените места на България"

Идеята за енциклопедия, посветена на светите места в България, е похвална. Работата по нея ми достави голямо удовоствие. Благодаря много на екипа на „Българска енциклопедия“, ангажиран с този проект, както и лично на Таня Кадийска за безотказната близка връзка, докато пишех текстовете си. В резултат от усилията на всички ни имаме един прекрасен, препълнен с информация том, който дълги години ще служи на читателите си.
Катя Меламед
Доктор по история и археология
Поздравявам ви с новото енциклопедично издание „Светите места на България“! С него вие запълнихте една отдавнашна празнина в поредицата от български енциклопедии, дело на вашия колектив. Особено ми е приятно, че в този том за пръв път бяха включени и известен брой раннохристиянски базилики и други ранни паметници на културата от IV-VI век в нашите земи. Като учен, който се занимава с този период повече от 50 години, искам да изкажа моята (и на моите колеги) благодарност, тъй като това е признание за нашата дейност през годините. Същевременно включването на раннохристиянските паметници в енциклопедията е важен принос към историята на архитектурата и изкуството през Късната античност в България. Няма съмнение, че това ще привлече и нови читатели, а и ще заинтересува много от тях да посетят тези и други обекти от този период. Благодаря на всички за усилията и ви пожелавам да направите още едно издание – допълнено с нови и по-рано проучени раннохристиянски свети места, които сега не бяха включени.
Александър Минчев
Дългогодишен директор на Регионалния археологически музей във Варна, почетен член на Националния археологически институт и носител на тазгодишната награда „Варна“ за цялостен принос в областта на античната, тракийската и раннохристиянската археология, история и изкуство
Историята помни, съхранява и разказва. Връщам се назад във времето – през 1991 г. редакция „История“ изработи съвместно с редакция „Култура“ към „Българска енциклопедия“ концепция за еднотомна енциклопедия „Български храмове и манастири“. Концепцията е представена от работна група, в която влизаха Зоя Крутилин – изкуствовед, Таня Кадийска – архитект, Тодорка Младенова – историк и археолог, и Величка Смокова – технически редактор. Предложението не беше прието поради липса на достатъчно илюстративен материал и на средства. Винаги ще е в сила латинската сентенция: „Времената се менят и ние се променяме с тях.“ Сега пред нас е великолепното издание „Свещените места на България“ – богато илюстрирано и разширено, сравнявайки го с нашата стара идея. Пожелавам на колегите да последват примера на френските издателски къщи „Ларус“ и „Ашет ливр“, които от едно енциклопедично издание изработват още няколко кратки специализирани енциклопедии, като запазват в статиите най-значимите факти – това редакторите от „Българска енциклопедия“ винаги успешно са правили, а може да излязат и билингва издания, които да се ползват и от чужденци. На добър час!
Тодорка Младенова
Археолог, дългогодишен завеждащ редакция „Хуманитарни и обществени науки“ към Научноинформационния център „Българска енциклопедия“
Енциклопедията „Свещените места на България“ откликва на интересите на българското общество, което цени и се стреми да опознае историята на страната ни. Смятам, че подобни издания ще имат фундаментална роля във формирането и изграждането на ценностно отношение към културното ни наследство в бъдещите поколения. Те са с подчертан научен характер, но богато илюстрирани и поднесени на достъпен език, и ще помогнат на читателя да отсее „плявата от зърното“ и да не попада в заблуждението на множеството мистификации и псевдонаучни текстове, които наводниха интернет пространството. Пожелавам успех на книгата и множество съвместни научни и творчески проекти!
гл. ас. д-р Антон Генов
от Научноизследователския център за древни европейски и източносредиземноморски култури към Югозападния университет „Неофит Рилски“
Реализмът на българина е оцеляване и вярата в свещеното, в Боговете като Добро са станали неговото процъфтяване. Да, трудно ни е да говорим днес за цъфтеж. Но ние, обитателите на страната България сме (още) тук. Има ни! И това е станало и заради храмовете, домове на вярата! Има ни, гражданите на Република България. И го виждаме в невероятната творба – енциклопедия „Свещените места на България“. Идеята е първото великолепие на тази Книга! Не инвентар на църкви, храмове на изповеданията по българските земи. А местата на святото в българските градове и паланки! В материалния век си спомняме за това, което ни е съхранило – святото! После, събрани на ЕДНО МЯСТО, в една книга, всички домове на вярата. На основната, православието, но и на вероизповеданията на другите обитатели на България. С просторно развитие на теми, на проблематики, касаещи религиите ни – достъпно и за непросветения по тия въпроси гражданин. Не са забравени и просветените читатели – аналитично и с артистичност са представени всички творения на архитектурата, живописта и скулптурата, на занаятите, свързани с вярата по нашите земи. Просторен и разнообразен снимков материал, отличен печат (незадължителен в нашата издателска практика). Какво забравям, сигурно много други важни неща... толкова книгата заслепява! Толкова е ВЕЛИКОЛЕПНА ВЕЩ НА БЪЛГАРСКОТО!!! (Е, нека намеря и един кусур: показалецът на обектите по области е могло да бъде с указател на страницата на съответния обект. Но това е препоръка за второто издание.). В епохата на стремглава загуба на идентичност, на нашата автентичност!, такива издания и авторите им трябва да бъдат поощрявани, насърчавани и славени – тази книга е великолепен сборник, антология на свещеното в България! Благодаря им!
Петър Стойков Петров
Българин, живеещ във Франция от 1988 г.
Уважаеми ценители на добрата българска книга, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ при Българска академия на науките ни зарадва отново с обогатяваща и пълна с нови познания книга. В центъра на вниманието ни е прекрасното издание на „Книгомания“, посветено на свещените места на България. Аз съм от онези читатели и автори, които вече десетилетия са свързани с работата на значимото за дейността на Българска академия на науките. Нейно звено е обогатило обществото ни с необходими и ценни енциклопедии и затова появата на идея за ново тематично издание ме радва. Очаквам, съвсем с основание, то да възбуди широк обществен интерес. Обществото ни е жадно за познание, а в тази нова, луксозна енциклопедия, се срещат науката и доброто представяне на това познание. Както големите първопроходци в науката, така и Българската академия на науките със своя Научноинформационен център пое през годините тази нелека, висококомпетентна задача и я изпълнява по възможно най-добрия начин. Автори в изданието са учени, някои от тях и изследователи на описаните и представени свети места. Това поставя информацията на най-високо ниво на автентичност. Богатите илюстрации допълват това впечатление. Екипът, работил върху тази книга, показва умение и се е справил с изискванията на труден и понякога труднодостъпен материал. Запознаването на обществото с него е направило първите си сигурни стъпки и очакванията от тук нататък могат да бъдат само към разширяване и обогатяване на информацията. Поздравявам всички труженици, вложили своето познание и умения в чудесната енциклопедия. От екипа, сътворил тази книга, очаквам още нови и интересни тематични енциклопедични издания, обогатяващи културата и познанията на обществото ни.
доц. д-р Маргарита Ваклинова
Археолог, доктор на историческите науки
В енциклопедията „Свещените места на България“ включихме едни от най-представителните култови обекти от Античността. Място в тома намират както храмови комплекси от черноморските гръцки колонии, като светилищата на Аполон на остров Свети Кирик край Созопол и на Понтийската майка на боговете в Балчик, така и примери от дунавския град Улпия Ескус, повлияни пряко от римската държавна религия. Тези градски храмове се отличават с монументалната си архитектура, изпълнена в духа на най-добрите гръко-римски традиции, и показват проникването на античната култура във всички краища на българските земи. Внимание е отделено и на по-скромни като архитектура светилища, но пък предоставящи изключително ценна информация за религиозния живот на тракийското население по време на римската власт над Балканския полуостров. Част от тях са проучени в първите десетилетия на ХХ век и следите им не са запазени до днес, съответно не представляват интерес за целите на културния туризъм. Запознаването на читателите с важните култови обекти при Баткун, Лозен, Глава Панега и други несъмнено ще обогати представите за религиозните вярвания на древното население, обитавало българските земи в Античността.
доц. д-р Иван Вълчев
Катедра по археология към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Енциклопедията „Свещените места на България“ е изключително ценна, тъй като не са много изданията, представящи богатото еврейско културно-историческо наследство. За младото поколение обичаите, вярванията, празниците и религиозните обреди на българските евреи са непознат, забравен свят. Документирането на архитектурното и културно еврейско наследство, описанията на култовите сгради, обредите в юдаизма и обичаите на израилтяните, насявали земите ни, ще запазят спомена за една отминала епоха и ще обогатят познанието.
Алберта Алкалай
Директор на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ в Бургас
Още като разлистих „Свещените места на България“, си припомних за местата, които съм посещавал, и ми стана мъчно за онези, които не съм успял да посетя. Винаги, когато съм разглеждал стенописите и иконите в манастири и църкви, съм си представял как работят зографите и хората, които молитвено се взирали в тях, за да получат упование за живота. И свещениците, които ги одухотворявали. Представи, изпълнени с дух от отминалите български времена. От статиите и илюстрациите в „Свещените места на България“ добих същите усещания. Поздравявам акад. Васил Николов, познаваме се от времето, когато беше директор на Националния археологически музей, от тогава не сме се виждали и го поздравявам за инициативата и реализацията на тази богата енциклопедия. Поздравления и за педантичните труженици на историята, техните познания изпълват съдържанието на тази енциклопедия.
Явор Милушев
Актьор
Считаме, че както специализираните поредици като „Свещените места на България“, така и другите издания на Центъра са изключително полезни. Те са изготвени много професионално и дават синтезирана информация за обектите и всеобхватна като разнообразие. Искрено се надяваме да можем да се радваме и на следващи издания на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Сърдечни поздрави и успешна и ползотворна работа!
Аглика Икономова – магистър по реставрация
Веска Каменова – управител на „Център за реставрация на Художествени ценности“
Scroll to Top