Енциклопедията е справочно научно издание, което в сбита форма излага съвкупността от знания на всички области на науката и важни световни събития на дадено време (обща енциклопедия) или от определена област на познанието, посветена на една или няколко области на науката (специализирана, отраслова). В състава могат да бъдат включени различни видове статии: кратки, подробни, обзорни, биографични, терминологични и др., систематизирани в азбучен или тематичен ред. Названието произхожда от гръцкото понятие ἐγκύκλιος παιδεία със значение „общо образование“.

Опити да се обедини целокупното човешко познание се правят от най-ранните периоди на писмената култура. В западната литература още в древността се оформят основните компоненти за класификацията на знанията: тривиумът – граматика, логика, риторика; и куадривиумът – геометрия, аритметика, астрономия, музика. Първите образцови енциклопедични трудове са загубените Disciplinarum libri IX („Девет книги за науките“) от II–I в. пр.Хр. на римския учен Марк Теренций Варон и Naturalis Historiа („Естествена история“), съставена през I в. сл.Хр. от римския натуралист, философ и военачалник Гай Плиний Стари. Енциклопедията на Плиний покрива широк кръг от теми – история, география, астрономия, фармация, ботаника и др., и се използва от съставители на справочна литература до края на Средновековието. По-късни средновековни, тематично структурирани енциклопедични произведения като Institutiones divinarum et saecularium litterarum („Институции на божествените и човешки науки”) от VI в. на римския държавник и писател Касиодор отреждат важно място на християнското богословие. Etymologarium sive originum libri XX („20 книги за произход или етимологии“) от VII в. на испанския архиепископ Свети Исидор Севилски, който приема свободните изкуства и светското обучение за основа на християнското образование, включва и азбучно подреден речник. Прозата се утвърждава като основна форма, но се срещат и енциклопедии, включващи стихове, каквито са De nuptiis Philologiae et Mercurii („Сватбата на Филология и Меркурий“) от V в. на римския поет и писател Марциан Капела и L’image du monde („Образът на света“) от XIII в. на френския поет и свещеник Готие де Мец.

На Изток се развиват самостоятелно богати енциклопедични традиции. Най-ранната енциклопедия в Китай – Хуанлан (皇覽, „Императораски преглед“), съставена по поръчка на императора и завършена през 222 г., днес е изгубена, но за нея свидетелстват редица по-късни трудове. Основна характеристика на ранните китайски енциклопедии е употребата на директни цитати от използваните източници. Иуън лейдзю (藝文類聚, „Антология на изкуствата и литературата в категории“) от VI в. задава стандартите за систематизация. Най-мащабната енциклопедия в средновековен Китай е Юнлъ дадиен („Велик класически сборник от периода Юнлъ“) от XV в., съставена в 11 095 тома, от които днес са запазени малка част преписи. През IX в. ислямският книжовник от персийски произход Ибн Кутайба съставя на арабски език Китаб уйун ал-акбар (كتاب عيون الاخبار, „Книга с полезни знания“) – енциклопедичен сборник, обогатен с пословици и примери от историята и поезията, върху темите за властта, войната, благородство на характера, ораторското майсторство, приятелството и жените. Персийският математик, астроном и географ Мухамад Ал-Хорезми създава в края на X в. на персийски език енциклопедията Мафатих ал-улум (مفاتیح العلوم, „Ключове на познанието“). Книгата обобщава знанието на ислямския свят до този период: първата ѝ част се занимава с право, юриспруденция, диалектика, прозодия и история, втората – с философия, логика, медицина, аритметика, геометрия, астрономия, музика и механика. В Югоизточна Индия през XII в. е създаден на санскрит енциклопедичният труд Манасолласа (मानसोल्लास, „Наслада от ума“) върху обширен набор от теми, като политика, етика, икономика, астрономия, астрология, риторика, архитектура, ветеринарна медицина, кулинария, игри, изобразителни изкуства, танци и музика.

Едно от най-забележителните и внушителни произведения на средновековната енциклопедична литература е Speculum maius („Голямо огледало“) от XIII в., дело на френския монах Венсан дьо Бове. Разделена в 80 книги, колекцията черпи информация от хиляди не само латински, но и гръцки, арабски и еврейски източници. В Encyclopaediæ, seu orbis disciplinarum, tam sacrarum quam prophanarum, epistemon („Енциклопедия, или знание за света на дисциплините, както свещени, така и светски“), издадена през 1559 г., немският писател и съставител от хърватски произход Павао Скалич за пръв път използва понятието „енциклопедия“ в наименованието на подобен труд. Instuario magna („Великото обновяване“) от 1620 г. на английския юрист и философ Френсис Бейкън, Encyclopaedia, Septem Tomis Distincta („Енциклопедия, разделена в седем тома“) от 1630 г. на немския теолог и педагог Йохан Хайнрих Алщед, Dictionnaire Historique et Critique („Исторически и критически речник“) от 1697 г. на френския философ и лексикограф Пиер Бейл и други енциклопедии от XVII век отразяват новите идеи на Просвещението – насърчават интелектуалната свобода и научния подход и установяват систематична класификация на човешкото познание, която не се основава на религията и проправя пътя на рационалното мислене. При съставянето на Lexicon Technicum („Технически лексикон“), публикуван през 1704 г., английският учен и теолог Джон Харис е един от първите, които използват платената помощ на експерти. Cyclopædia or Universal Dictionary of Arts and Sciences („Циклопедия, или универсален речник на изкуствата и науките“) от 1728 г. на английския енциклопедист Ефраим Чеймбърс е иновативна със своята яснота, лесна система за препратки и множество илюстрации. Огромният Grosses vollständiges Universal-Lexicon aller Wissenschafften und Künste („Голям изчерпателен лексикон на всички науки и изкуства“) от 1732–1750 г. на немския книжар и издател Йохан Хайнрих Зедлер обхваща както хуманитарните и природните науки, така и биографии на видни личности.

Най-амбициозната и влиятелна енциклопедия е Encyclopédie, Ou Dictionnaire Raisonné Des Sciences, Des Arts Et Des Métiers („Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“) от 1751–1780 г., съставена под ръководството на френските просветители Дени Дидро и Жан льо Рон д’Аламбер с участието на Шарл Луи дьо Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо и др. 35-томният труд заема централно място в оформянето на съвременния облик на енциклопедиите и в разпространението на идеалите за рационалност, толерантност и прогрес. През XVIII и XIX в. се зараждат енциклопедични институции, чиято традиция продължава и до днес: английската Encyclopaedia Britannica („Енциклопедия Британика“) с първо издание от 1768–1771 г., немската Brockhaus Enzyklopädie („Енциклопедия Брокхаус“) с първо издание – 1796–1808 г., Encyclopedia Americana („Американска енциклопедия“) – 1829–1833 г., френският Grand Larousse dictionnaire universel („Голям универсален речник на Ларус“) – 1866–1876 г. и др. По техен модел през XIX и XX в. енциклопедии се създават и в други държави: Encyklopedia Powszechna („Универсална енциклопедия“, Полша) от 1858–1868 г., Egyetemes magyar encyclopaedia („Универсална унгарска енциклопедия“) от 1861–1876 г., Кодзи руйен (古事類苑, „Енциклопедия на древните въпроси“, Япония) от 1896–1914 г., Enciclopedia universal ilustrada europeo-americana („Универсална илюстрована европейско-американска енциклопедия“, Испания) от 1905–1933 г., Enciclopedia Italiana di Scienze, Lettere e Arti („Италианска енциклопедия на науките, литературата и изкуствата“) от 1929–1936 г., Большая Советская Энциклопедия („Голяма съветска енциклопедия“, Русия) от 1926–1947 г. и др. Енциклопедиите от този период включват система за препратки и индекси, илюстрации, географски карти и справочници. Осъвременяват се чрез нови издания, допълнения и годишници под ръководството на постоянен редакторски екип и с помощта на научни консултанти и автори на статии. Сформират се международни колаборации. Създават се множество специализирани и биографични енциклопедии, както и енциклопедии за деца.

С развитието на дигиталните технологии през XXI в. обликът на енциклопедиите се променя. Много от тях предоставят дигитални издания или свободен онлайн достъп, достигайки до много по-широка публика. Инкорпорират се езикови преводи, видео и аудио файлове и интерактивни карти. Енциклопедии като Wikipedia (Уикипедия) с отворен достъп на потребителите да генерират, променят и поддържат онлайн статии намират широка употреба, но не гарантират качеството, обективността и изчерпателността на предоставената информация или авторитетността на използваните източници. Новата динамична среда изисква от енциклопедичните съставители бързо адаптиране, своевременно осъвременяване и още по-строга проверка на точността и автентичността на фактите в мисията да се съхранява, споделя и разбира човешкото познание.