… да дадем една книга както за осведомяване и справки, т. е. изобилна с точни факти и данни, тъй и за четене: сочна и интересна. Пълната научна безпристрастност към лицата, събитията и разните доктрини сме се старали да не нарушаваме никъде

(„Българска енциклопедия А – Ѫ”. 1936 г., с. 3.)

Енциклопедичната традиция в България ни отвежда към времето на цар Симеон I (около 864–927 г.). Като своеобразни енциклопедии изследователите определят Симеоновите сборници – два големи, почти изцяло преводни средновековни паметника, достигнали до нас в руски преписи. В първия (преписан през 1073 г.) са поместени 385 откъса от съчинения на около 30 раннохристиянски църковни писатели. Съдържанието отразява енциклопедичните интереси на книжовниците от Симеоновия кръг през X в. – засяга въпроси по богословие, етика, логика, граматика, поетика, философия, история, ботаника, астрономия и др. Вторият Симеонов сборник (преписан през 1076 г.) съдържа 48 съчинения на раннохристиянски църковни писатели – Йоан Златоуст, Василий Велики, Атанасий Синаит, Кирил Александрийски и др., извадки от патерика и от неканоничната библейска книга „Премъдрост на Исус, син Сирахов“, анонимни произведения, за които се предполага, че са съставени от неизвестни старобългарски книжовници. Енциклопедично знание поднася и сборникът „Златоструй“, в който подборът на слова и поучения на Йоан Златоуст (около 340–407 г.) отново се свързва с книжовната дейност на цар Симеон I. През Средновековието книгата получава голяма популярност в старославянските православни литератури. Към енциклопедичното по характер знание се причислява и „Шестоднев“ на Йоан Екзарх (IX–X в.), в който са залегнали основни теоретично-естетически максими на християнството. Авторът тълкува библейския разказ за произхода на света от позициите на новата религия. Наред с това, сведенията за природата, за растителния и животинския свят, за човешкото тяло и психика имат естественонаучен характер и познавателна стойност. Съдържа и данни от социално-икономическо естество, като описанието на Симеоновия дворец.

По време на турското владичество енциклопедичното дело е в застой. Интересът към систематизирането на знания се възобновява през Възраждането. Енциклопедичен по съдържание е издаденият през 1824 г. първи български учебник „Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища“, или т.нар. „Рибен буквар“ от българския учен, лекар и реформатор на учебното дело в България Петър Берон (1800–1871 г.). При съставянето му Берон използва материал от книгата „Еклогарион Грекикон“ („Гръцки изборник“) на гръцкия просветител Димитриос Дарварис. Букварът е съобразен с особеностите на детската възраст, написан е на говорим език с църковнославянски букви. Съдържа „Граматика“ – азбуката, сричкови съчетания и думи, които следват граматичните категории; „Молитви“, „Добри совети“, „Умни ответи“, „Басни“, „Различни истории“ – кратки разкази с нравопоучително съдържание; „Физически сказания” – естествознание, география, анатомия и хигиена, растения, животни; „Аритметика“.

Просветните дейци Неофит Хилендарски–Бозвели (около 1785–1848 г.) и Емануил Васкидович (1795–1875 г.) създават „Славяноболгарское детеводство за малките деца“ (1835 г.) – малка енциклопедия в шест части, преведена от гръцки език и пригодена за нуждите на българските взаимни училища. Първото периодическо повсемесечно списание „Любословие“, което излиза в Смирна, Турция, от 1844 до 1846 г. (с пробен брой през 1842 г.) под редакторството на Константин Фотинов, има общообразователен, енциклопедичен характер. Публикуват се статии по история, естествознание, география, земеделие, търговия, политикономия, медицина, хигиена, богословие, мъдри мисли, пословици, стихотворения, дописки, политическа информация. Ежегодно от 1869 до 1876 г. в Пловдив излиза „Летоструй, или домашен календар“ с редактори Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ковачев. Календарният сборник с енциклопедичен характер помества популярни статии по естествознание, физика, астрономия, география, история, хигиена, стопански въпроси, за учебното и читалищното дело. Осведомява за културния и обществения живот. Печата литературни произведения и критика, биографични очерци и др. Илюстриран е с гравюри, портрети и изгледи. Значим принос за енциклопедичното дело има и писателят, езиковед и общественик Найден Геров (1823–1900 г.) със своя „Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски“ (5 части, 1895–1904 г.), който съдържа над 70 000 думи, изрази, пословици и др. С примери от народното творчество, бита и поминъка обяснява значението на всяка дума, нейния логически и емоционален смисъл в контекста на фразата, колорита и въздействието ѝ във фолклорната творба.

Първата българска обща енциклопедия – „Енциклопедически речник“, излиза през 1899–1907 г. и е дело на 30-годишния труд на просветния деец и публицист Лука Касъров. Той си поставя благородната и трудна задача да даде на българския читател цялостен енциклопедичен справочник, „… който се поднася на училищата и на интелигентната публика с надежда да стане настолна книга на всяка частна библиотека, на всякой дом” (Ч. 1, 1899 г., с. 4). „Енциклопедически речник“ е издаден в три тома от Драган Манчов в Пловдив. Съдържа около 23 000 статии, в които са дадени исторически, географски, литературни, митологически, библейски, биографични и други сведения, обяснени са чужди думи в българския книжовен език. В сътрудничество с много специалисти през 1936 г. братята Никола и Иван Данчови издават „Българска енциклопедия А–Ѫ“, като е използван огромен брой справочни издания от български и чужди автори. Енциклопедията съдържа около 35 000 статии. Обяснени са събития, явления и понятия от различни области на знанието, представени са литературни произведения, пояснени са латински и др. изрази. Разработени са биографични статии за много българи и чужденци, статии за селища и др. обекти. Изданието е богато онагледено с графични рисунки – портрети, картини, изгледи, схеми.

Характерна за първата половина на XX в. е тенденцията за издаването на преводни речници, специализирани и отраслови енциклопедии и енциклопедични речници в различни сфери: изобразително изкуство, музика, литература, философия, търговия, селско стопанство: „Малък художествен речник. Живопис, архитектура, скулптура, графика“ (1928 г.) от Николай Райнов, „Илюстрован музикален речник“ (1933 г.) от Иван Камбуров, „Малка литературна енциклопедия“ в два тома (1940 г.) от Марко Марчевски, „Търговски енциклопедически речник“ (1930 г.) от Александър Хаджиев, „Земеделска енциклопедия“ в два тома (1937–1939 г.) от Сава Станев Ботев и Йосиф Ганчев Ковачев и др.

През 1955 г. с Разпореждане на Министерския съвет е създадено специализирано звено към БАН – сектор “Българска енциклопедия”, за „написване и издаване на Кратка българска енциклопедия“. Участието на Иван Данчов в началните етапи на съставянето на първата „Кратка българска енциклопедия” в пет тома (1963–1969 г.) утвърждава поддържането на традицията в енциклопедичната дейност и практиката енциклопедиите да са дело на многочислен творчески екип. През 2003 г. Общото събрание на БАН утвърждава статута на „Българска енциклопедия“ като самостоятелно специализирано академично звено – Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. До днес съставителската дейност на десетките издания на „Българска енциклопедия“ се извършва по строга научна методика със съдействието на обширна мрежа от автори и консултанти от различни научни и културни институции.

Научна, научно-справочна и научнопопулярна литература подготвят и Академично издателство „Марин Дринов“ (1949 г.), Държавно издателство „Доктор Петър Берон“ (1982 г.), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (1986 г.) и др. Огромен принос за българската енциклопедична мисъл имат акад. Владимир Георгиев, акад. Ангел Балевски, акад. Петър Динеков, проф. Николай Генчев, проф. Станьо Георгиев, проф. Донка Петканова, проф. Русин Русинов, проф. Ани Гергова и много други. След 1989 г. възможностите на книжния пазар се разрастват. Предлагат се нови специализирани енциклопедии, богато илюстрирани луксозни издания, разнообразие от детско-юношески енциклопедии, както и преводна литература в сътрудничество с чуждестранни издателства като Оксфорд, Ларус, Британика и др.

С новите и осъвременените си енциклопедии и научно-справочни издания НЦ „Българска енциклопедия“ отстоява авторитета си на източник на обстойна и актуална научна и научнопопулярна информация. Показателно за това е развитието на обширната „Българска енциклопедия А–Я“: първо издание – 1999 г., второ – 2002 г., трето – 2005 г.; електронно издание – 2002 г., второ електронно издание – 2004 г. През 2005 г. на основата на „Българска енциклопедия А–Я“ е създаден образователният портал Znam.bg – първи опит в България за изграждане на национална мрежа от знания, предназначени преди всичко за училищата (за съжаление, вече неактивен). За популярността на НЦ „Българска енциклопедия“ свидетелстват множеството цитирания в научни трудове и публицистика, както и в отворените онлайн енциклопедии – предполагаемия конкурент на традиционните енциклопедии в дигиталното пространство.